Интервю на някогашния финансов министър Владислав Горанов пред " 24 часа "
Нов, трети опит за кабинет, а мандатът отново при Българска социалистическа партия. Скандалът към Nexo, или скрити " креативен проекти " на президента го изпратиха там, господин Горанов?
Много е комфортно на тези, които дължат пояснение за финансирането на акциите си, да подозират Радев в това. Темата с финансирането на акцията на Демократична България и Политическа партия от чиновници на Nexo и от чиновници на други компании занапред би трябвало да се изследва задълбочено. Извън тематиката с Нексо, бизнесът на която е предмет на следствие, по-голямата тематика е за какво Сметната палата позволява да се заобикаля Закона за политическите партии и се позволява прикрито финансиране от юридически лица, посредством подставени физически такива. Ако се вгледате в листата на донорите ще забележите, че доста чиновници на компании са дарявали огромни суми, които евентуално са получили като изключителни еднократни
бонуси от своите работодатели. Това е проспано от Сметната палата и за това би трябвало да се задават въпроси занапред. Що се отнася до връчването на мандата на Българска социалистическа партия аз бих задал въпрос дали в решението на Радев се съдържа калкулация за опцията на Българска социалистическа партия да осъществя сходен мандат на база на всички поръчки от страна на нейното управление. Със сигурност по-лесно щеше да се сформира, въпреки и чисто хипотетично, държавно управление с мандат на Демократична България.
Защо, съгласно вас, президентът Радев не го даде на Движение за права и свободи, те го желаеха намерено за първи път от 10 година?
Движение за права и свободи има всички причини да претендира за власт, тъй като със систематичното си поведениe са резистентен фактор в политическият ни живот. Не мисля обаче, че президента в миналото ще даде мандат на Движение за права и свободи. Най-голямото възмездие на провалените водачи на десницата за идването на Национална движение „Симеон Втори" на власт беше да заменят в главите на гласоподавателите в огромните градове и най-много в София неприязънта към комунистите с ненавист към Движение за права и свободи. Няма да не преставам с този разбор тъй като единствено тази въпрос допуска десетки хиляди знаци писан текст.
Така или другояче, множеството прогнози са, че този мандат е жертван, а изходът от политическата каша ще се пристигна едвам след локалните избори, следващата година през есента. Основателни ли са?
Не желая да съм неприятен оракул, само че постоянно държавно управление в границите на 2023г. може да се сформира единствено с едновременната поддръжка на ГЕРБ и Демократична България. Ако до сходно решение не се стигне не виждам властова формула. Да се сформира държавно управление без присъединяване или най-малко поддръжката на която и да е от тези обединения ще докара до мощно разделяне в обществото и неустойчивост на сходна власт.
Как ще се случи какъвто и да е кабинет, откакто двете най-големи партии са в положение на война? Има ли изгледи тя да позатихне?
Политическото опълчване сред ГЕРБ и Политическа партия, до като се води в границите на закона и с политически причини, е част от демокрацията. Лошото е в случай че не ти стигат познания и умения и от изтощение тръгваш да газиш законите и да арестуваш водача на опозицията и то без никакви доказателства. Може да звучи високомерно, само че за мен подобен политически инфантилизъм какъвто демонстрираха и демонстрират Политическа партия би трябвало да се учи в учебниците. Политическата оценка за тях ще бъде, че са съумели за няколко месеца да стабилизират политическия модел в България, нещо което можеше да отнеме години. Преди 22 години идването на Национална движение „Симеон Втори" разруши двуполюсния модел и даде пространство за нови и нови спасители. След Политическа партия повече спасители скоро няма да има.
В този подтекст, вие не загрявате ли към този момент край страничната линия? Не мислите ли за връщане в политиката?
Не знам за какво сте останала с усещането че съм я напускал (усмихва се).
Очертава се страната да работи с миналогодишния бюджет най-малко до юли, а може би и до края на 2023 година Това неприятно ли е, или е по-добро от това наддаване предходната година?
Продължавам да считам, че препоръчаната тактика на служебното държавно управление беше по-правилна, макар че се изпуснаха и благоприятни условия да се покаже по-реалистична картина на финансовия авантюризъм и профанизацията, на която бяха подложени обществените ни финанси от пролетта на 2021 година до в този момент. Имам поради, че в случай че настоящето служебно държавно управление беше внесло проектобюджет за 2023г., с всички присъщи детайли, щяха да се видят големите пробойни, зейнали в държавната сметка, поради предходни решения. Тема, която няма да ни подмине по време на 49 тото и 50 тото национално заседание и всичко това в границите на тази година. Има обаче и добра вест. По време на дебатите, след първо гласоподаване, се прояви, въпреки и за малко, една коалиция, която бих дефинирал като коалиция на разсъдъка. Партиите, които не се ръководят от анархично настроени аферисти, сплотиха напъните си да запазят, въпреки и краткотрайно, фискалната рамка в релативно рационална орбита като отхвърлиха всички безумни оферти. Нарочно съм иронично нереален с цел да не наподобявам озлобен, само че съм отчаян какви хора ни губят времето.
Отиваме обаче и към отваряне, т.е. пренаписване на Плана за възобновяване, при неприети закони, нужни с цел да си получим финансирането. Оправдан ли е рискът да го вършим и да си останем единствено с първия транш?
Проблемите с Плана за възобновяване и резистентност започнаха още по времето на служебното държавно управление напролет на 2021г., когато Асен Василев стъпи на врата на Пеканов и започнаха да вкарват много противоречиви оферти, които в този момент се постанова да се актуализират. Този грях е на това служебно държавно управление, което не можа да надскочи шарлатанията си или не я осъзнаваше. В проекта бяха вкарани и много противоречиви и никому ненужни промени, които някои кръстиха промени и в този момент всички сме в капан. Доста огромна част от препоръчаните тъй наречените промени няма да прибавят стойност за обществото ни, само че за сметка на това могат попречват триумфа на проекта за възобновяване и резистентност.
Отиваме и към това диференцираните Данък добавена стойност ставки, от които изгода няма, всевъзможни обезщетения за бизнес и семейства да се точат и тази година. Не сме ли застрашени да си " издъним " бюджета?
Диференцираните ставки на Данък добавена стойност не прибавят стойност за тези които заплащат този налог. Тази игра на думи е ясна на всеки най-малко малко стопански образован, само че за жалост изпуснахме духа от бутилката още при започване на Ковид пандемията от пролетта на 2020г. На въпроса дали има риск да " издъним " бюджета отговорът е елементарен – риск няма, бюджетът към този момент е " продънен ". Огромните задължения за разноски, които се поеха с нарастването на пенсиите и заплатите в обществения бранш занапред ще се материализират през дефицити и задължения и то с порядъка на десетки милиарди в идващите няколко години.
Всичко това значи ли, че решително вървим към криза, а може би и стагфлация?
Аз по природа съм надъхан да съм повече оптимист. Спомнете си 2020г., когато още през април прогнозата на Министерството на финансите се различаваше в пъти от скептицизма залял страната от множеството анализатори. Консенсусните прогнози на множеството световни анализатори от края на годината са за закъснение в еврозоната близо до нулев напредък или най-малък спад от към -0,1 на 100. Аз мисля, че има предпоставки за проверка в малко по-благоприятна вероятност. Топлото време в края есента и началото на зимата в Европа понижи натиска върху цените на енергоносителите и настрои потребителите и бизнеса малко по-оптимистично. Прогнозите на държавното управление за 2023г. не плануват спад на българската стопанска система и аз споделям тези упования. Това, което ще е тестване е пренастройването на всички към новата лихвена действителност. В същото време нормализацията на лихвите, минаването на позитивна територия, има положителни страни и би могло да даде опция за оптимизация на бизнесмоделите на банките и преориентиране на приходната им база.
А вървим ли в противоположна на еврото посока. Ако от Българска народна банка са прави, идващият " прозорец " за еврозоната ще е след 5-10 години. Ще издържи ли бордът?
Да стартираме с последния въпрос. Бордът ще издържи и сходен въпрос не съществува. За всичките години не паричен съвет не сме имали по-здрава котва. Котвата обаче, като се изключи че те защищава от рисковете на бурното море, в случай че не бъде вдигната, лимитира придвижването в определената посока. Тук е и преходът към еврото. Имаме късмет да спазим графика да сменяем лв. с евро от първи януари 2024г. Предимствата са доста, а най-големите опасности са да лишим от догматична основа най-малко две партии и куп икономисти без въображение. Дебатът за еврото обаче даде и към момента дава опция да подредим елита на страната,или тези които се считат за такива, от двете страни на явен ценностен, смислов и даже геополитически разлом, тъй че всеки ясно да заеме мястото си и да поеме отговорността си.
Има алтернатива да се укротят пристрастеностите за по-високи заплати, по-високи пенсии, повече и по-дълги обезщетения? Или " положителното в неприятното " на служебния кабинет е в това, че той има стеснен предел?
Не съм склонен, че служебния кабинет има стеснен предел за взимане на неверни решения. По-скоро неналичието на политически напън върху служебното държавно управление на какъвто са подложени партийните кабинети, които се явяват на избори, даде опция да се прояви условен разсъдък през последните 6 месеца. Оценката за финансовата и фискалната политика е по-скоро приемлива.
Дайте оценка на едни най-спорните решения - " Лукойл " и концесията на Росенец, съглашението с Боташ. Виждате ли в тях стопански капацитет? А корупционен?
Споразумението с Боташ е по-скоро добра вест тъй като дава повече благоприятни условия да доставка на природен газ от разнообразни източници. За " Лукоил " считам, че би трябвало прецизно да се придържаме към общоевропейските решения, само че не трябва да забравяме че по една или друга причина рафинерията в Бургас не може безболезнено да бъде сменена като снабдител на горива за страната. Със сигурност се дължат доста отговори за какво при тази цена на суровия нефт вид Уралс цените на горивата по бензиностанциите са тези. Тук считам че натискът от страна на политиците е здравословен за държанието на съответния стопански оператор. За корупция не мога да се обзалагам, само че честите срещи на управлението на Лукойл с предходното постоянно държавно управление, а по този начин също и гневната отбрана на ползите на рафинерията пред Европа ме оставят с чувството за непропорционална ангажираност от страна на държавното управление на Кирил Петков и по-специално на Асен Василев.
Икономиката към този момент се държи по-стабилно от упованията, само че осъществяването на приходите стартира да боксува. Защо?
Икономиката е най-вече частна и устойчивостта и зависи по-скоро от гъвкавостта на частната самодейност. Макар и с съвсем съдбовно забавяне, което се отрази на доста по-висока инфлация у нас, се взеха ограничения за компенсиране на цените на електрическата енергия за бизнеса, което оказа помощ на редица браншове. Проблемът е, че при неналичието на стабилен център на властта, доста елементарно избуява популизма от една страна, а въпреки това неналичието на непоклатимост и предвидимост съществено свива оборотите на държавната машина. Администрацията стартира да имитира активност и това затруднява целия стопански живот. Показателно в това отношение е осъществяването на бюджета за 2022г. Неизпълнение на приходите от Данък добавена стойност със стотици милиони, невиждано от години, и то при голяма инфлация, и в това време несъблюдение с близо 5 на 100 на разходната част на бюджета. За страдание спестяването в разноските е по-скоро признак на неработещата държавна машина и неналичието на потенциал за ръководство на вложенията на страната, а не някаква пестеливост.
Много хора търсят решение, притиснати сред инфлация, липса на благоприятни условия за вложения и за работа. Какво е държанието, което ще им разреши да оцелеят?
Универсална формула няма. Тук е от една страна ролята на страната да се погрижи за най-уязвимите, които не могат да се оправят сами. Що се касае до вложенията и намирането на работа нещата не са чак толкоз трагични. Пазарът на труда е по-скоро на голям недостиг и е подготвен на взаимни отстъпки по отношение на качеството на работната мощ. В същото време лимитираната подвижност и районните диспропорции в допълнение обострят проблемите с приходите в някой елементи на страната. Това което може да помогне, най-малко като бързо решение е запазването на напъните за вложения в обучение и построяването на инфраструктура. Блокирането на обществените вложения през последните две години не може да се оправдава със подозрения за нередности и нарушавания. Където има нарушавания би трябвало да бъдат открити и да се носят следствията от това, само че не и да се спре всичко.
Визитка
Завършил математическа гимназия, магистър по стопанска система. Започнал кариерата си във финансовото министерство през 2001 година като експерт От ноември 2014 до януари 2017 година и от 4 май 2017 до 23 юли 2020 година е финансов министър От август 2009 до април 2013 година е заместител финансов министър За малко народен представител в 42-ото Народно заседание, което напуща самичък през февруари 2014 г. На 29 юни 2018 година с шефа на Българска народна банка Димитър Радев подават писмо за желанията на България за присъединение към ЕРМ-2 и Банковия съюз 
.JPG?s=112869?11:25:18)
